Изложби
Нашите изложби
Нова изложба на всеки три седмици — съвременни и класически художници под един покрив.
166 изложби
14 април 2026 — 2 май 2026
Николай Радонов -живопис и скулптура, 15 април - 3 май 2026
Николай Радонов живопис и скулптура 15 април - 3 май 2026г. Галерия „Нюанс“ представя изложбата на Николай Радонов — визуално пътешествие от абстрактното към конкретното. Изложбата е изградена като постепенно разгърнат процес: серия от произведения, предимно в един и същи формат 60×80 см. изпълнени върху каширана хартия, където се появяват свободни и полихромни форми. В началото всичко е абстракция — полета от цветове, композиции и материи без ясно определена структура. Постепенно, от произведение към произведение, формите се организират. Цветовете се наслагват, контрастите се засилват и от привидния хаос започват да се появяват разпознаваеми силуети. Тази овладяна еволюция — подсилена от съзнателния избор на еднакъв формат и каширана хартия, които позволяват пряко сравнение между творбите — дава възможност на зрителя ясно да проследи превръщането: от чисто абстрактно изразяване към конкретна форма. В края на този процес се появява един образ на клоуна, сам или в група — финална форма, в която се съчетават цвят, материя и емоции. Той въплъщава контрастни човешки състояния — между радост и меланхолия. Скулптурата продължава и допълва този процес, довеждайки го до напълно формално и конкретно завършване, като вписва тази трансформация в обема. Изложбата е замислена като разказ от образи, в които всяко произведение представлява етап от метаморфоза и намира своя завършен вид.
10 март 2026
Иво и Нина Петрови 10.03 -09.04 2026
Иво и Нина Петрови живопис 17 март - 9 април 2026 вернисаж: 17 март /вторник/ от 18:00 до 20:00 часа На 17 март галерия „Нюанс“ представя изложба на художниците Нина и Иво Петрови – творчески тандем, в чиито произведения се срещат различни живописни езици, обединени от общо чувствително отношение към образа, пространството и съвременната визуална култура. В изложбата са включени нови творби, които представят характерните жанрови и тематични полета в работата на двамата автори – интерпретирани през личния им художествен почерк. Макар да работят в близка творческа среда, Нина и Иво Петрови развиват ясно различими живописни стратегии. Живописта на Нина Петрова се отличава с интуитивен и емоционален подход към формата. В част от нейните картини фигурата и портретният образ се появяват като носители на психологическо състояние и вътрешна атмосфера, а вниманието е насочено към личността и нейното присъствие в картината. Цветът играе ключова роля – той се използва свободно и чувствително като средство за изразяване на настроение и емоция. [foogallery id="30743"] В живописта на Иво Петров се откроява вниманието към композицията и ясната организация на формите. Неговите картини често тръгват от реални наблюдения и фигурални ситуации, които впоследствие се трансформират в ясно организирани живописни конструкции. В тях могат да се открият и фини препратки към естетиката на арт деко – в ритъма на формите, декоративната стилизация и стремежа към баланс между елегантност и геометрична яснота. Със своята динамика, ритъм и цветова импровизация картините му носят и своеобразно джазово усещане, напомнящо свободата и импровизационния дух на музиката. [foogallery id="30752"] Съвместното представяне на двамата художници подчертава именно този диалог между различни художествени нагласи – между интуитивната експресивност и композиционната дисциплина. В пространството на галерията техните произведения създават обща визуална среда, в която жанровете на съвременната живопис се превръщат в повод за лични интерпретации. Изложбата в галерия „Нюанс“ предлага възможност за среща с едно зряло и последователно художествено присъствие в съвременната българска живопис и разкрива нови аспекти от развитието на Нина и Иво Петрови.
3 февруари 2026
Борис Стефчев 1894-1983 живопис 03.02-22.02
Борис Стефчев (1894–1983) "Път от символизма към безкрайното море" живопис Настоящата изложба проследява творческия път на Борис Стефчев – един от значимите български художници на ХХ век, чиято дълга и последователна кариера преминава от символистичните търсения на ранните му години към силно философското и емоционално присъствие на морския пейзаж. Образованието си Стефчев получава при Цено Тодоров и Стефан Баджов, а по-късно продължава в Кралската академия за изящни изкуства във Виена, където се формира под влиянието на символизма и сецесиона. Още в началото на 20-те години критикът Гео Милев определя неговото изкуство като „монументално“ – характеристика, която остава водеща в цялото му творчество. Произведения като „Кентавърът“, „Ева“ и „Оплакване на Христос“ се нареждат сред най-ярките образци на българския символизъм. През 20-те и 30-те години художникът се включва в търсенията на родното изкуство, вдъхновен от българския пейзаж. Планините, горите и нивите около Рибарица, Вършец и София постепенно се освобождават от фигуративния елемент и се превръщат в обобщени, силно емоционални образи, в които цветът и формата носят вътрешно напрежение и духовна дълбочина. След 1927 г. морето се превръща в основна тема в творчеството на Стефчев. В своите пейзажи той постига внушително усещане за движение, материя и светлина. Лишени от човешко присъствие, тези пространства разкриват идеята за безкрайността, за реда и хармонията на Вселената и за мястото на човека в нея. С мощни вълни, наситени цветове и светлина, която сякаш извира от самата водна маса, Стефчев изгражда свят на динамика и равновесие. В платната без човешко присъствие морето се разгръща като универсален символ – място, където зрителят може да усети безкрайността и собственото си съществуване като част от нея. Изложбата включва също портрети и автопортрет, които разкриват вътрешния свят на художника, както и свидетелства за неговата работа в областта на скулптурата, витража, графиката и иконописта. Те допълват образа на един творец с дълбока духовност и постоянен стремеж към красотата. [foogallery id="30725"]
6 януари 2026
Зимни акценти 2026
Галерия Нюанс започва годината с традиционната си изложба "Зимни акценти". И този път идеята на експозицията е да срещне публиката с произведения на някои от най-значимите и ценени автори в българското изкуство от последните няколко века, като например: Иван Димитров, Карл Йорданов, Владимир Димитров-Майстора, Петър Морозов, Иван Георгиев-Рембранда, съвременниците ни Атанас Мацурев, Свилен Блажев, Греди Асса и други. [foogallery id="30675"] Иван Димитров е един от първите светски художници в следосвобожденска България. Роден през 1850 г. в Трявна, той започва професионалния си път като ученик на баща си, който е представител на Тревненската художествена школа, след това учи в Букурещ, а сетне в Париж, където излага свои творби в Салона на изкуствата, с което ще остане в историята като първият български художник, представил творчеството си в чужбина. През една част от живота си е известен сред съвременниците си с прякора „старейшината на българските художници", а през 1885 г. става и първият художник, устроил самостоятелна изложба в България, по-специално в сградата на Народното събрание. Поради произхода и подготовката си, Иван Димитров никога не изоставя напълно иконописта. В по-ранното му академично творчество, създадено в условията на новозараждащото се в България светско изкуство, ясно си личи неговата връзка с православната иконописна традиция. Това явление, разбира се, е типично за периода. В картината, част от настоящата изложба, е изобразено семейство в битова, домашна сцена. Плоскостни и с това, дори малко условни, образите предават посланието на произведението - обективен разказ за живота на българина през втората половина на XIX век. Детето е изобразено като умалена версия на голям човек, похват характерен за православното и ранно християнско изкуство. [foogallery id="30678"] Друг автор, намерил немалко вдъхновение в българския бит, архитектура и може би най-вече в българския ландшафт е Петър Морозов. Художникът е роден в Русе през 1880. След като завършва Държавното рисувално училище, той заминава на специализация в Париж, където неговите преподаватели му представят акватинтата като графична техника. Това е била технологична новост за България и именно с живописните си акватинти той е най-популярен до ден днешен. Всъщност Петър Морозов е изключителен и в своите маслени произведения. Освен множеството емблематични портрети, той е истински майстор и на природния, и на градския пейзаж. Не би било преувеличено да се каже, че той умее „да рисува въздуха", с което дава на платната си една особена, истински магнетична дълбочина. В изложбата намира място картината „Тетевен" от 1942 г., част от късното творчество на автора. Тя представлява одухотворен градски пейзаж, въплътил богата и сложна палитра от нюанси, характерни за живописния маниер на Петър Морозов. [foogallery id="30670"] Експозицията представя и няколко платна на един от най-популярните и навярно продуктивни наши пейзажисти - Атанас Михов. Ученик на Ярослав Вешин, той открива призванието си в пейзажната живопис и никога не го подлага на съмнение. Освен че владее изумително цветовите хармонии, понякога той си позволява някои характерни живописни „закачки", които правят произведенията му особено привлекателни. Пример за това можем да видим в платното му „Варна", 1941. В него сред меките пастелни тонове се прокрадват ярките покриви на крайбрежните къщи и поля. [foogallery id="30683"] Едни от най-любопитните произведения в експозицията са двата портрета на Иван Георгиев-Рембранда. Бидейки творец, който не желае да споделя изкуството си посредством конвенционалните методи, той е автор, чието творчество е забулено в известна мистерия. Той е истински дисидент, отрекъл се от едно общество и конюнктура, отвратили го необратимо. Същевременно Иван Георгиев-Рембранда е един от най-прогресивните за времето си живописци в България. Изкуството му е избягало от съвремието си и едновременно с това го е изпреварило. В тези две живописни платна от седемдесетте години на двадесети век ясно може да се види именно това. Те са авангардни, трудно сравними с каквото и да било друго изкуство от периода и много харизматични. [foogallery id="30685"]
20 декември 2025
"ИЗБРАНИТЕ" - изложба на Христо Алексиев, 3-21 декември 2025г.
"ИЗБРАНИТЕ" портрeти Христо Алексиев 3-21 декември 2025 г. вернисаж: 3 декември от 18 до 20 часа. Защо пак портрети? Убеден съм, че някой ще ми зададе този въпрос в новата ми изложба „ИЗБРАНИТЕ“. И с пълно право! „Забравените българи“ (София, 1990), „Приятелства“ (Виена, 1995), „Vertraute fremde” (Виена, 2001), „Познати, непознати“ (София, 2005), „JAZZ ICONS” (София, 2006), „Състояния“ (София, 2009), „Дуети“ (София, 2010) – това са моите портретни изложби в София и Виена от 1990 до 2010 година. Защо пак портрети? Ами защото „На портрета Ви лицето ми е в сърцето“. Моите портрети са резултат на артистичната ми сърдечност. Опитвам се колкото мога, с импровизационна лекота и усет към индивидуалното да се доближа до характера на модела. Непреднамерено, спонтанно и някак естествено те се раждаха на бялото платно. Станаха част от мен. Като че ли исках да разбера какво представлявам самият аз чрез представата си за портретувания. Дали защото харесвам лицата, които рисувам, или защото се стремя да докосна личностите и тяхната аура, или защото искам да бъда като тях? Старо правило е „че лицето е огледало на душата“. Иска ми се и аз да дам на себе си и себеподобните огледало за сравнение с образите от днешния ден. Дали лицата, които виждаме около нас, могат да се съотнесат с културата на днешната ни държава и население, оставам на Вас и вашата съвест. Сред моите портрети на приятели има няколко на големите забравени културни икони, хората на духа Асен Старейшински, Гриша Островски, Николай Бинев, Ружа Маринска – мои учители и вдъхновители. Те ме учеха на изкуство, естетика и морал. Все по-често се срещам в мислите си с тях! Все по-често като че ли се опитвам да открия нещо от тях в образите на моите нови приятели. Рисувайки ги, искам да върна техния блясък на творци и аристократи на духа, забравени от масовата култура и от хората, прочели само една книга. На тях искам да кажа „Все още има утре!“. Защото изкуството, струва ми се, винаги трябва да е средство в борбата на човека против материята, която се стреми да погълне духа му. Другата голяма тема в моята изложба е личността на незабравимия кинотворец Андрей Тарковски. Филмите му ни карат да се обърнем към себе си, да се върнем към разбирането на душата си и да се опитаме да свържем собствената си съвест с постъпките си. Все по-често се връщам към неговите филми, оставили ярка следа в моето творчество. Припомняйки се техните кадри, търся опорни точки, за да усетя душевно равновесие и спокойствие, защото изкуството отразява истинския смисъл на живота: Любовта и Жертвата. В ушите ми звучат думите на Тарковски: „Ясно е едно, че изкуството – това е молитва. И с това всичко е казано“. Серията от 20 платна по неговите филми подреждам плътно едно до друго, като неговите невероятно дълги кадри, които нямат повторение в световното кино. Светът от образи, които ме заобикалят, е моето основание за съществуване. За да изразя чувствата си към тях, избрах отново портрета. Искам хората, които гледат моите портрети, да усетят чувствата, които съм изпитвал, когато съм ги рисувал. Бих се радвал, ако моята изложба се превърне в спонтанна емоционална среща с моите живи модели, среща, духовно осветена от портретите на незабравимите ми учители. Христо Алексиев [foogallery id="30626"] Биография на автора: Христо Алексиев Роден на 15 юли 1950, София. 1969 – Завършва Художествената гимназия в София. 1974 – Завършва Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов“, Москва, Русия. Работи в областта на плаката, илюстрацията, портрета, карикатурата, оформлението на книгата, логото, пощенската марка. 1976 – Член на Ателието на младия художник. 1978 – Член на Съюза на българските художници. 1973-1980 – Оформление на книги и илюстрации за детски книги за издателствата: „Военно издателство“, „Български писател“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Техника“, „Перо“. 1975-1989 – Филмови плакати. 1983-1987 – Арт директор, графичен дизайнер и илюстратор на списанията „Божур“ и „Жената днес“. 1987-1992 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Учебен театър ВИТИЗ (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“. 1990-1993 – Художник- плакатист и графичен дизайнер на Малък градски театър „Зад канала“. От 1993 година живее и работи като графичен дизайнер и илюстратор във Виена, Австрия. 1998-1999 – Списание WIENER, илюстрации и карикатури. 2000-2001 – Списание H.O.M.E., илюстрации. 2003-2004 – Списание WIEN Live, портрети на известни австрийски личности от сферата на изкуството и културата. 1994-2004 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Театър Българска армия. 2005 – Списание WOMAN, илюстрации. 2000-2007 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Народен театър „Иван Вазов“. 2013-2017 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. НАГРАДИ: София, България, 2019 – Награда на Столичен общински съвет „Златна значка на София“ за тритомния албум „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“. София, България, 1992 – Награда за цялостно представяне на Седмото Биенале на театралния плакат; Награда за плакат на пиеса от френски автор, учредена от Посолството на Френската република. София, България, 1986 – Consilio Manuque, награда за плакат от международната изложба на книгата. Калифорния, САЩ, 1981 – Втора награда, учредена от Калифорнийския Музей за наука и индустрия, и трета награда на Десетия юбилеен конкурс за филмов плакат, организиран от списание Holywood Reporter. Бърно, Чехословакия, 1978 – Трета награда за плакат. Вилнюс, Литва, 1971 – Първа награда за плакат на Осмото Биенале за приложна графика. Награди за плакат на Общите изложби за приложна графика в София през 1975, 1978, 1980, 1984 и 1986. ИЗЛОЖБИ: • София, България, 2020, Съюз на българските художници, Юбилейна изложба „Откровение“. • София, България, 2010, галерия Ракурси, изложба портрети „Дуети“. • София, България, 2009, галерия Arte, изложба портрети „Състояния“. • София, България, 2006, СГХГ, изложба „Джаз икони“. • София, България, 2005, галерия Art Alley, изложба портрети „Познати непознати“. • Виена, Австрия, 2004, галерия RAIFFEISENBANK, изложба под мотото „Сън“. • Виена, Австрия, 2002, галерия MEIPA, изложба под мотото „Всичко“. • Виена, Австрия, 2001, галерия LOTUS, изложба портрети под мотото „Vertraute Fremde“. • Виена, Австрия, 1998, параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, изложба икони. • Брегенц, Австрия, 1996, галерия MANDIS, изложби портрети на тема „Творец гледа творци“. • Залцбург, Австрия, 1996, изложба театрален плакат и портрети на известни австрийци. • Виена, Австрия, 1995, галерия STRUDLHOF, изложба портрети на известни австрийски творци на изкуството, културата и политиката, под мотото „Приятелство“. • Кремс, Австрия, 1994, Дунавски фестивал, изложба театрален и филмов плакат. • Виена, Австрия, 1992, Български културен център Дом Витгенщайн, изложба плакат и портрети на известни българи от областта на изкуството и културата. • София, България, 1991, СБХ, изложба плакат и портрети. • Варна, България, 1991, изложба плакат и портрети. • Алжир, 1986, изложба плакат и графичен дизайн. • Прага и Братислава, Чехословакия, 1985, изложба плакат. • Люксембург, 1981, изложба плакат. Участие в международните биеналета на плаката във Варшава, Бърно, Лахти, Листоуел и Мексико, както и в изложбите на българския плакат в Полша, Русия, Чехословакия, Куба, Холандия, Финландия, Федерална република Германия, Франция, САЩ, Венецуела, Мексико, Австрия и Япония.
7 ноември 2025
Изложба „ИКОНИ“ – Лили Владимирова и Емил Чушев в галерия „Нюанс“
Изложба „ИКОНИ“ – Лили Владимирова и Емил Чушев 11 ноември - 30 ноември 2025 Традициите са невидимата нишка, която свързва миналото и настоящето. Иконите на Лили Владимирова и Емил Чушев са нагледен пример за това. И двамата се занимават с иконопис повече от 30 години и споделят обща страст, ателие и галерия. Именно в галерия „Нюанс“ от 11 до 30 ноември можете да се докоснете до произведенията им от последните три години. Лили Владимирова е стенописец и художник, получила професионалната си квалификация в Националната художествена академия, където, макар и задочно, за първи път се преплитат пътищата ѝ с тези на реставратора Емил Чушев. Иконите на Лили Владимирова са създадени по възрожденски образци. Те са омаж към красотата и святостта на един от най-емблематичните периоди в българската история на духовното изкуство. Творчеството ѝ е характерно с многофигурни композиции, чиито образци са своеобразен връх в българската иконна живопис. В тях тя преплита библейските разкази с живописно майсторство. Дори и при еднофигурните образи иконите на Лили Владимирова са експресивни, изумително цветни и богати композиционно. Израженията на светците са винаги достойни и с дълбоки психологически характеристики, вдъхновени от житията им. [foogallery id="30580"] Двамата автори се придържат стриктно към древната технология на иконописта. С изключителна грижа подготвят дървените основи, полагат ленени платна, грундират, шлайфат и гравират рисунката. Следват осем слоя основа върху местата за позлатата, върху които внимателно се нанася 22-каратово злато. Позлатата се полира с ахат, изолира се с лак, а след това се нанася живописният слой с яйчна темпера. Накрая се полагат няколко вида лак, които осигуряват дълговечност и запазват сиянието на иконите за столетия напред. Емил Чушев от своя страна черпи вдъхновение от византийската традиция, неразривно свързана с българската духовна история. Неговите икони се отличават с простота, лекота и вътрешно смирение. Той намира знаци в житейския си път, които да го насочват какво да изобрази. Сред най-честите теми в неговото творчество са Богородица с Младенеца, Христос Вседържител, както и светците закрилници – образи, които излъчват покой, топлина и съзерцание. [foogallery id="30585"] Изложбата „Икони“ е среща между двама майстори, за които иконата не е просто образ, а път към вярата, търпението и светлината. В техните творби миналото и настоящето се преплитат в едно, за да напомнят, че духовното изкуство е живо и продължава да вдъхновява. Биография на Лили Владимирова: Лили Владимирова е родена в Ботевград през 1967 година. През 1982 година постъпва в ССХУ за изящни изкуства “Илия Петров” в град София. Завършва монументална живопис при професор Димо Заимов в Художествената академия в град София. През 1994 година проектира и изписва кръщелната зала и иконите в централния корпус на църквата “Свети Георги Победоносец” в град София. От 2007 година насам се занимава усилено с иконопис. Лили Владимирова строго спазва иконографския канон и се отнася с уважениекъм този символ на християнската вяра. Най-харктерното за нейния стил е, че работи със старите иконографски техники, но въпреки това неизменно внася свой прочит на иконата или библейския сюжет. Творбите й са изработени с естествени материали по старата традиция, а върху изображението е нанесено ръчно 22-каратово злато или сребро. Изложбата „Вяра” в арт галерия „Нюанс” е първата самостоятелна изложба на художничката и се състои от 47 нейни творби, повечето от които непоказвани. 2018 г. – изложба Guardians (Пазители), организирана от Арт-галерия “Нюанс” , съвместно с “Misericordia di Venezia” във Венеция, Италия. Изложбата представя за първи път пред италианската публика творбите на Лили Владимирова (иконопис) и Крум Дамянов (скулптура). 2019 г. – изложба Икони на Лили Владимирова и Емил Чушев, галерия Нюанс 2022 г. – изложба Икони на Лили Владимирова и Емил Чушев, галерия Нюанс Биография на Емил Чушев: Емил Чушев е роден в семейството на Георги Чушев – иконописец и живописец, един от хората, които възродиха иконописта през 60-те години на миналия век. Завършва Национална художествена академия и по късно е преподавал по технология на живописта, кат. Консервация и реставрация. Работи като реставратор към Национална художествена галерия до 1993 г. След 1993 създава ателие за реставрация, рамкиране и оформление на художествени произведения. Има богат опит в създаване и управление на галерии и на аукционна къща. Поддържа няколко значими колекции и има собствена колекция. 2019 г. – изложба Икони на Лили Владимирова и Емил Чушев, галерия Нюанс 2022 г. – изложба Икони на Лили Владимирова и Емил Чушев, галерия Нюанс
14 октомври 2025
"Средата на лятото" - Атанас Мацурев, 22 октомври - 9 ноември
Атанас Мацурев „Средата на лятото“ юбилейна изложба 22 октомври – 09 ноември 2025 г. С изложбата „Средата на лятото“ Атанас Мацурев отбелязва два важни юбилея – 50 години от рождението си и 30 години творческа дейност. Това е не просто равносметка, а пътуване през времето, в което художникът отново се връща към своите теми, цветове и усещания – към светлината, която съпътства всяка негова картина. В експозицията са събрани различни техники - акварел, монотипия, суха игла, сепия, сребърна игла, и молив. Представя се емблематичния почерк на Мацурев – поетичен, но и дълбоко свързан с реалността, с ритъма на природата и човешкото присъствие в нея. „Средата на лятото“ е метафора за зрялост, за баланс между опита и вдъхновението, между миналото и настоящето. Юбилейната изложба е свидетелство за един последователен и искрен творчески път, за вярност към изкуството. Тя е празник на светлината, на традицията и на онзи тих лиризъм, който отличава Атанас Мацурев като един от най-ярките ни съвременни художници. Галерия „Нюанс“ за пореден път представя автора, с когото я свързва дългогодишно приятелство и сътрудничество. Всяка негова изложба тук се превръща в празник за публиката и в среща с неподправената красота. [foogallery id="30555"] Биография на автора: Акварелист, реалист, магически реалист. Самоук. 1975 – Роден в гр. Банско, България. 1994 – Завършва клас по дърворезба в родния си град. 1996 – Премества се да живее в гр. София, България. 1998 – Открива акварела като средство за изразяване. Живее и работи в гр. София, България. Член на American Watercolor Society (AWS) - Американско акварелно общество. Член на International Masters of Watercolor Alliance (IMWA) - Международен съюз на майсторите на акварела, Китай, и представител за България. САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ: 2024 – „Тихи места“ в „Museo della Carta e della Filigrana“, Фабриано, Италия 2021 – „Пластове на времето“ в галерия „Нюанс“, София, България 2017 – „Рисунки“ в галерия „Нюанс“, София, България 2017 – „Terra Magica“, еднодневна изложба в Графичен кабинет „Богомил Райнов“, София, България 2016 – „Огледало“ в галерия „Le Papillon“, Варна, България 2015 – „Пробуждане“ в галерия „Ракурси“, София, България 2013 – „За теб“ в галерия „Le Papillon“, Варна, България 2010 – „Пейзажи“ в галерия „A&B“, София, България 2009 – „Безвремие“ в галерия „Ракурси“, София, България 2008 – „Реализъм” в Ателие „Николай Шмиргела”, София, България 2006 – „Стаи на тишината” в галерия „Грита”, София, България 2005 – „Пейзажи” в галерия „Грита”, София, България 2005 – „13 голи” в галерия „Астри”, София, България 2004 – „Моят свят” в галерия „Астри”, София, България 2002 – „Състояния” в галерия „Астри”, София, България 2001 – „Пейзажи” в галерия „Феста”, София, България 2001 – „Тайни” в галерия „Шарън”, София, България 2000 – Първа изложба в галерия „Феста”, София, България Участва в множество колективни изложби по света, носител е на престижни отличия в България и чужбина, а творческата му биография е богата и разнообразна.
6 октомври 2025 — 18 октомври 2025
„Нео романтизъм или брутализъм“ - Стилиян Дичев, 7 октомври - 19 октомври 2025 г.
Стилиян Дичев „Нео романтизъм или брутализъм“ 7 октомври - 19 октомври 2025 г. Галерия “Нюанс” представя изложбата „Нео романтизъм или брутализъм“ на Стилиян Дичев, от 7 до 19 октомври. Това е петата самостоятелна изява на автора в пространството на галерията. Експозицията изследва напрежението между мечтата и суровата реалност, между изгубената романтика и брутализма на съвременния свят. Тя проследява прехода между две противоположни състояния на духа и мисълта, като съчетава абстрактна форма с дълбоки размисли за мястото на човешкото в технологичната епоха. „Във времена на технологичен ренесанс, който ни отдалечава от нашата природа, ние страдаме по изгубената романтика неразделно свързана с мечти, красота и хуманизъм, прераждаща се в помпозен и лишен от човещина брутализъм. Интересен факт е, че този процес съпътства развитието на обществото от хилядолетия. Сблъсъка или по-точно прехода между тях за мен е интересна тема. Сравнявайки го с зараждането на нова ера или смисъл на съществуване можем да намерим и отговори на много въпроси. В новата ми изложба се опитвам чрез абстрактни изображения да пресъздам тази реалност, вярвайки, че случващото се около нас е това, което сме ние днес. Създавайки образи се надявам подсъзнателно зрителя да усети времето, в което живеем. Изгубени, но с желание да бъдем отново намерени, ние изживяваме заедно тези явления. Представям творби с еднакъв размер, който аз много харесвам - 130/108 см. Повечето от тях са рисувани на MDF, някои на платно с акрилни бои, спрей и много, много вода. Водата, силна могъща и неконтролируема, в случаите беше мой верен помощник и ми даде шанс да направя това, което виждате днес. Тя се движи, застива, разлива и създава чудни образи. Както винаги се опитвам техниката да следва идеята, а не обратното. Наименованията на картините за пореден път са чисто формални, за да има възможност зрителя сам да изгради образа. Както и в предните ми представяния пред публика те са обозначени с номерация, представляваща поредната ми изложба, година и номер в експозицията. Бих се радвал моята нова изложба да бъде интересна и провокативна, за да Ви изненада приятно.“ Стилиян Дичев Биография на автора: Роден в София 1964 г. Завършва Националната Художествена Академия „Николай Павлович“ специалност – стенопис. В средата на 90-те години експериментира в областта на интериорния дизайн, създавайки уникални проекти за обзавеждане. През 1996г. основава студио за мебелен дизайн и интериори „Форма С“ и започва производство на мебели по собствени проекти. По настоящем работи в областта на съвременния интериор, изобразителното изкуство и дизайн на архитектура. Самостоятелни изложби : 1991 г. – галерия „Хемус“ гр. София – живопис – галерия „Сапио“ гр.София – Всяка прилика с реалните неща и събития е случайна 1992 г. – Sheraton Sofia hotel Balkan – колажи, живопис 1993 г. – галерия „Ата – рай“ гр. София – колажи – галерия „Сапио“ гр.София – живопис – Kulturmodel гр. Пасау, Германия – колажи, живопис 1994 г. – Sheraton Sofia hotel Balkan – „Модерни печати“ – галерия „Витоша“ гр. София – живопис 1995 г. – галерия „Ата – рай“ гр. София – колажи и дизайн мебели – галерия „Дисонанс“ гр.Пловдив – живопис и рисунки 1997 г. – галерия „Ата – рай“ гр. София – „Металореализъм“ 2015 г. – „Мото Пфое“ гр. София / салон Range Rover, Jaguar/– „Портрети на коли“ 2017 г. – галерия „Нюанс“ гр. София – „Завръщане към абстрактното“ 2018 г. – галерия „The ONE Monev“ гр. София – Art weekend 2019 г. – галерия “Нюанс” гр. София 2020 г. – „Музикални кодове“ Галерия “Oборище 5” гр. София 2021 г. – „20-21-С“, Галерия Нюанс, гр. София 2023 г. - “Факти-Илюзия-Истина” ,Галерия Нюанс, гр. София Участия в общи изложби: 1993 г. – Mega Chem cooporation гр. Хамбург, Германия 1993 г. – 1996 г. галерия „Досев“ гр. София [foogallery id="30458"]
3 септември 2025
Иво и Нина Петрови - живопис 09.09-28-09
Иво и Нина Петрови живопис 9 септември - 28 септември 2025 г. От 9 до 28 септември ви представяме изложба, която ще ви потопи в свят на красота, вдъхновена от миналото и пречупена през призмата на настоящето. Изпълнени с препратки към сецесион, арт деко, модернизъм и поп арт, произведенията на Нина и Иво Петрови дават свобода на мисълта и въображението. Позволяват им да се реят в граничното поле между реалността и пълната художествена измислица, присъстваща там, за да визуализира невъзможната прелест на един несъстоял се свят. В пространството на галерия „Нюанс“ за пореден път се срещат двамата художници, свързани по всевъзможни, неотделими линии, както в живота, така и в изкуството. На пръв поглед работата на двамата е някак подобна, или поне изглежда сякаш е създадена в две паралелни, но все пак много близки реалности. И двамата се вдъхновяват от естетиките на ранния 20-и век, но всъщност поотделно живописният маниер на всеки от тях намира корени в конкретни творчески течения, които само бегло се препокриват. Иво Петров черпи вдъхновение от естетиката на Бел епок. Той е почитател на живописта от периода на виенския сецесион и цени елегантността на арт деко. Сред любимите художници на Иво са Густав Климт и Тамара де Лемпицка. Иво рисува с маслени бои, за да постигне богати и дълбоки цветове. Неговите герои сякаш изпъкват от декоративния фон, лицата им са покрити с ярки сенки. Тази особеност в творбите на Иво някак си напомня за фовизма на Анри Матис. Като цяло, работейки във фигуративната посока, Иво се отличава с почти „кубистично“ отношение към формата. Композицията му е подчинена на строга геометрия. Всеки елемент от картината има ясно определена форма. Сюжетът не е показан изцяло, а на части, сякаш насърчава зрителя да заеме отреденото му място в картината. За да създаде своите завладяващи образи, художникът използва голямо разнообразие от елементи. Като умел режисьор, Иво създава цветно представление върху платно, вдъхвайки му живот. Иво е роден в град Плевен и започва да рисува в ранна детска възраст. Развива артистичния си талант първо в гимназията, а след това във Великотърновския университет, където учи в катедра „Живопис“. [foogallery id="30379"] Любимият материал на Нина е маслото: то притежава необходимата еластичност и отваря много възможности за себеизразяване на художничката. В началото на творческия си път Нина експериментира много с цвета, опитвайки се да разбере как той влияе на емоциите на хората. Така цветът се превръща в средство за изразяване на собствените ѝ чувства. Страстта към цвета отстъпва място на работата върху композицията и детайлното рисуване на героите - Нина се обръща към монохрома. Това ѝ позволява да пресъздаде психологизъм, изразен монохромно върху платната ѝ. Нина Петрова е вдъхновена от естетиката на арт деко: нейните творби са пропити със спомени от онази епоха, изпълнени едновременно с носталгия и радост. Нейните платна връщат зрителя век назад, в свят на мистерия, женственост и елегантност. Източниците на вдъхновение за Нина са разнообразни: ретро фотографии, стари филми, винтидж плакати, семейни истории. Нина Петрова има творчески способности още от детството си. През ученическите си години се занимава с дърворезба, а по-късно в университета избира живописта за своя специалност, свързвайки завинаги живота си с изкуството. През годините художничката усъвършенства уменията си и формира собствен стил, характеризиращ се с любов към цвета и безкраен оптимизъм. [foogallery id="30370"]
18 юли 2025
Летни акценти 2025 - живопис и рисунка
Летни акценти 2025 живопис и рисунка 15.07 - 07.09.2025 г. През летните месеци галерия Нюанс има удоволствието да ви покани на традиционната си изложба посветена на българската живопис в нейните разнообразни проявления “Летни акценти” 2025. Тазгодишната експозиция представя автори от 19ти, 20ти и 21 век, всеки от тях със значителен принос към изобразителното изкуство. Едно от най-старите произведения част от изложбата е работата “Речен бряг” на Борис Михайлов. Той е роден на 21 септември 1868 г. в Казанлък. Завършил художествената академия във Флоренция през 1892. Благодарение на майсторските си живописни и декоративни умения е уважаван и търсен в Италия и България, дори е нает за изработването на завесата на работническия театър във Флоренция през 1892г. Борис Михайлов също така е един от художниците работили по декорациите на храм паметника св. Александър Невски. В работата представена в изложбата прозират живописните техники и майсторството присъщо на художник, който се е учил от най-добрите в областта на класическата живопис. Работата е от края на 19ти век, време в което българските художници тепърва усвояват високото майсторство на западните академии в живописната традиция. В изложбата намират място и две работи на Ярослав Вешин характерни със сюжети от неговата родина Чехия и Словакия, където прекарва голяма част от времето си преди да бъде поканен от Константин Величков в България. Те са любопитни като живопис и представят една по-волна и дори лековата страна на творчеството на един все още млад художник. Едни от най-интересните произведения на изложбата имат специална връзка помежду си. Това са две късни маслени платна на Борис Денев и един много ранен акварелен натюрморт на неговата дъщеря - Славка Денева. Животът и на двамата е изключително свързан с дома, тъй като поради политическите обстоятелства тяхното семейство е било възпрепятствано да съществува свободно и навярно затова и двамата намират толкова много вдъхновение в заобикалящата ги среда, в интериора на дома или просторите на междублоковите пространства. Несъмнено най-вълнуващата работа в изложбата е изключително ранна творба на Христо Явашев. Произведението е от началото на 50те години на 20ти век и е емблематично за ранния период на художника, преди неговото напускане на България през 1956 г. В работата прозират ясно качествата му на художник с авангардно и свободно мислене, които търси задълбоченото значение във визуалното, дори когато е ограничен от конкретно наложени сюжети. Още една мощна художничка засилва дамското присъствие в изложбата. Анна Хен е родена на 3 март 1872г. в Брауншвайг, Германия. Завършва рисувално училище в родния си град. После специализира в Хага, Холандия при известната художничка Марил Розенбоом. През 1899г. идва в България като съпруга на инж. Петър Йосифов. В началото на 20 век Анна Йосифова е художник със солидно художествено образование и обработен маниер в масления и акварелния натюрморт. В експозицията намират място натюрморти на Бенчо Обрешков и Никола Чехларов, пейзажи на Васил Стоилов, Георги Велчев, Генко Генков и Ненко Балкаски. Композиции на Димитър Казаков - Нерон и Димитър Киров. Заповядайте да се насладите на една вълнуваща селекция класическа живопис.
13 юни 2025
"Разкази за паралелните светове" - изложба на Гаро Мурадян 24 юни - 13 юли
Гаро Мурадян "Разкази за паралелните светове" живопис 24 юни - 13 юли 2025 От 24-ти юни до 13-ти юли галерия „Нюанс“ представя Гаро Мурадян и неговите паралелни светове. Гаро Мурадян е художник, който обича да разсъждава, да се закача и да си играе с живописното платно. Вълнуват го темите за човека и неговото място в света. Когато кандидатства в Националната художествена академия, избира специалност „текстил“ - една от малкото специалности по онова време, в която има пространство за абстрактното, пространство без партийна насоченост. Приет е в ателието на големия проф. Марин Върбанов и в неговата аура преминава цялото му следване. „Енергията на световноизвестния Марин Върбанов, на големия талант – ние я попихме“ – споделя Гаро Мурадян. Негови учители по живопис са проф. Игнат Игнатов и доц. Христо Стойчев. Завършва Националната художествена академия в София през 1984 г. Настоящата изложба отваря тема, която вълнува съзнанието на художника още от детските му години. Универсални и никога докрай изяснени, размислите върху паралелните реалности са навярно интуитивно заложени във всеки от нас. Чрез живописните си платна Гаро Мурадян изследва хипотези за това как биха могли да изглеждат тези светове и достига до визуализация на собствената си творческа представа по темата. Ето как самият Гаро Мурадян описва своите вдъхновения и възгледи за паралелните светове: „Винаги съм си представял като малък, че човек, когато умре, отива там - в непознати паралелни светове. Винаги съм искал, макар и за малко, дори и за стотни от секундата, да зърна тези светове, но уви… След години усетих, че когато човек прави изкуство - музика, изобразително изкуство, поезия, театър, кино и т.н. - се пренася подсъзнателно в един друг свят; иначе не би било възможно това да става. Убеден съм, че изкуството и въображението спасяват душите на хората - отиваме в друго измерение и това е „паралелният свят“.“ Гаро Мурадян работи в областта на живописта, театралната сценография а, преди години - монументален текстил. Има над 50 участия в самостоятелни и общи художествени изложби в България и чужбина. Последната му самостоятелна изложба в галерия „Нюанс“ бе през май 2017 г. Негови картини се намират в частни колекции в България, Германия, Белгия, Франция, Италия и САЩ. [foogallery id="30239"]
3 юни 2025
Васил Иванов (1909-1975г.) рисунка
Васил Иванов (1909-1975г.) рисунка 3.06 - 22.06.2025 г. Рядко в българското изкуство от средата на 20ти век се срещат художници, чийто работи са разпознаваеми и харизматични до такава степен, че да изпъкнат насред цялото творческо пренасищане, на което света е свидетел точно в този период. От 3 ти до 22ри юни галерия Нюанс има удоволствието да ви срещне с един автор с неподражаема фантазия и сякаш трансцендентално умение да въплъщава духовното в наглед материалното. Васил Иванов е роден през 1909 г. в София. Завършва гимназия в Казанлък, а през 1939 г. специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при Никола Ганушев и Никола Маринов. Също така е фактичеки член на групата на „Бараците“ заедно с Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев. Творческият път на Васил Иванов преминава през цветни пейзажи, плод на по-ранното му творчество, монохромни, но все пак буквално фигуративни творби и сякаш кулминира в неговите космически рисунки. В пространствата на галерия Нюанс ще имате възможност да видите точно такива. Най-широко обобщени под словосъчетанието “космически цикъл”, тези рисунки свидетелстват за едно духовно и философско търсене и преоткриване в самия процес на рисуване. Сякаш чрез техниката, която самият Васил Иванов открива, той задава въпроси за човека и космоса, а чрез механичното движение на ръката намира материално проявление, което би могло да им даде отговор. Едва ли думите могат да обобщят всички идеи, които са вълнували този духовно извисен и ерудиран творчески ум. Последовател на Петър Дънов, с необятен интерес към мистичното и космическото, живее живот, така както го осмисля индивидулано той, без да се подчинява на порядките на времето - изолиран, прост и съсредоточен в процеса на създаване. Домът му представлява малка дървена къщичка в квартал “Изгрев”. И макар така скромното си битие и факта, че първата му изложба от “космическия цикъл” е забранена директно ЦК на БКП, Васил Иванов бива предствян извън границите на България още приживе, включително и в престижни институции като Гросвенър Галери в Лондон. Животът на художника приключва малко след негово пътуване до Франция, където навярно се е почувствал отхвърлен, но от дистанцията на времето, можем категорично да признаем, че личността и творчеството на този “духовен практик” са свидетелство за едно изкуство - индивидуално, дръзко и неподчинимо на време и конюнктура. [foogallery id="30192"]