"ИЗБРАНИТЕ" - изложба на Христо Алексиев, 3-21 декември 2025г.

<strong>"ИЗБРАНИТЕ" портрeти Христо Алексиев 3-21 декември 2025 г. вернисаж: 3 декември от 18 до 20 часа.</strong> Защо пак портрети? Убеден съм, че някой ще ми зададе този въпрос в новата ми изложба „ИЗБРАНИТЕ“. И с пълно право! „Забравените българи“ (София, 1990), „Приятелства“ (Виена, 1995), „Vertraute fremde” (Виена, 2001), „Познати, непознати“ (София, 2005), „JAZZ ICONS” (София, 2006), „Състояния“ (София, 2009), „Дуети“ (София, 2010) – това са моите портретни изложби в София и Виена от 1990 до 2010 година. Защо пак портрети? Ами защото „На портрета Ви лицето ми е в сърцето“. Моите портрети са резултат на артистичната ми сърдечност. Опитвам се колкото мога, с импровизационна лекота и усет към индивидуалното да се доближа до характера на модела. Непреднамерено, спонтанно и някак естествено те се раждаха на бялото платно. Станаха част от мен. Като че ли исках да разбера какво представлявам самият аз чрез представата си за портретувания. Дали защото харесвам лицата, които рисувам, или защото се стремя да докосна личностите и тяхната аура, или защото искам да бъда като тях? Старо правило е „че лицето е огледало на душата“. Иска ми се и аз да дам на себе си и себеподобните огледало за сравнение с образите от днешния ден. Дали лицата, които виждаме около нас, могат да се съотнесат с културата на днешната ни държава и население, оставам на Вас и вашата съвест. Сред моите портрети на приятели има няколко на големите забравени културни икони, хората на духа Асен Старейшински, Гриша Островски, Николай Бинев, Ружа Маринска – мои учители и вдъхновители. Те ме учеха на изкуство, естетика и морал. Все по-често се срещам в мислите си с тях! Все по-често като че ли се опитвам да открия нещо от тях в образите на моите нови приятели. Рисувайки ги, искам да върна техния блясък на творци и аристократи на духа, забравени от масовата култура и от хората, прочели само една книга. На тях искам да кажа „Все още има утре!“. Защото изкуството, струва ми се, винаги трябва да е средство в борбата на човека против материята, която се стреми да погълне духа му. Другата голяма тема в моята изложба е личността на незабравимия кинотворец Андрей Тарковски. Филмите му ни карат да се обърнем към себе си, да се върнем към разбирането на душата си и да се опитаме да свържем собствената си съвест с постъпките си. Все по-често се връщам към неговите филми, оставили ярка следа в моето творчество. Припомняйки се техните кадри, търся опорни точки, за да усетя душевно равновесие и спокойствие, защото изкуството отразява истинския смисъл на живота: Любовта и Жертвата. В ушите ми звучат думите на Тарковски: „Ясно е едно, че изкуството – това е молитва. И с това всичко е казано“. Серията от 20 платна по неговите филми подреждам плътно едно до друго, като неговите невероятно дълги кадри, които нямат повторение в световното кино. Светът от образи, които ме заобикалят, е моето основание за съществуване. За да изразя чувствата си към тях, избрах отново портрета. Искам хората, които гледат моите портрети, да усетят чувствата, които съм изпитвал, когато съм ги рисувал. Бих се радвал, ако моята изложба се превърне в спонтанна емоционална среща с моите живи модели, среща, духовно осветена от портретите на незабравимите ми учители. Христо Алексиев [foogallery id="30626"] <strong>Биография на автора:</strong> Христо Алексиев Роден на 15 юли 1950, София. 1969 – Завършва Художествената гимназия в София. 1974 – Завършва Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов“, Москва, Русия. Работи в областта на плаката, илюстрацията, портрета, карикатурата, оформлението на книгата, логото, пощенската марка. 1976 – Член на Ателието на младия художник. 1978 – Член на Съюза на българските художници. 1973-1980 – Оформление на книги и илюстрации за детски книги за издателствата: „Военно издателство“, „Български писател“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Техника“, „Перо“. 1975-1989 – Филмови плакати. 1983-1987 – Арт директор, графичен дизайнер и илюстратор на списанията „Божур“ и „Жената днес“. 1987-1992 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Учебен театър ВИТИЗ (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“. 1990-1993 – Художник- плакатист и графичен дизайнер на Малък градски театър „Зад канала“. От 1993 година живее и работи като графичен дизайнер и илюстратор във Виена, Австрия. 1998-1999 – Списание WIENER, илюстрации и карикатури. 2000-2001 – Списание H.O.M.E., илюстрации. 2003-2004 – Списание WIEN Live, портрети на известни австрийски личности от сферата на изкуството и културата. 1994-2004 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Театър Българска армия. 2005 – Списание WOMAN, илюстрации. 2000-2007 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Народен театър „Иван Вазов“. 2013-2017 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. <strong>НАГРАДИ:</strong> София, България, 2019 – Награда на Столичен общински съвет „Златна значка на София“ за тритомния албум „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“. София, България, 1992 – Награда за цялостно представяне на Седмото Биенале на театралния плакат; Награда за плакат на пиеса от френски автор, учредена от Посолството на Френската република. София, България, 1986 – Consilio Manuque, награда за плакат от международната изложба на книгата. Калифорния, САЩ, 1981 – Втора награда, учредена от Калифорнийския Музей за наука и индустрия, и трета награда на Десетия юбилеен конкурс за филмов плакат, организиран от списание Holywood Reporter. Бърно, Чехословакия, 1978 – Трета награда за плакат. Вилнюс, Литва, 1971 – Първа награда за плакат на Осмото Биенале за приложна графика. Награди за плакат на Общите изложби за приложна графика в София през 1975, 1978, 1980, 1984 и 1986. <strong>ИЗЛОЖБИ:</strong> • София, България, 2020, Съюз на българските художници, Юбилейна изложба „Откровение“. • София, България, 2010, галерия Ракурси, изложба портрети „Дуети“. • София, България, 2009, галерия Arte, изложба портрети „Състояния“. • София, България, 2006, СГХГ, изложба „Джаз икони“. • София, България, 2005, галерия Art Alley, изложба портрети „Познати непознати“. • Виена, Австрия, 2004, галерия RAIFFEISENBANK, изложба под мотото „Сън“. • Виена, Австрия, 2002, галерия MEIPA, изложба под мотото „Всичко“. • Виена, Австрия, 2001, галерия LOTUS, изложба портрети под мотото „Vertraute Fremde“. • Виена, Австрия, 1998, параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, изложба икони. • Брегенц, Австрия, 1996, галерия MANDIS, изложби портрети на тема „Творец гледа творци“. • Залцбург, Австрия, 1996, изложба театрален плакат и портрети на известни австрийци. • Виена, Австрия, 1995, галерия STRUDLHOF, изложба портрети на известни австрийски творци на изкуството, културата и политиката, под мотото „Приятелство“. • Кремс, Австрия, 1994, Дунавски фестивал, изложба театрален и филмов плакат. • Виена, Австрия, 1992, Български културен център Дом Витгенщайн, изложба плакат и портрети на известни българи от областта на изкуството и културата. • София, България, 1991, СБХ, изложба плакат и портрети. • Варна, България, 1991, изложба плакат и портрети. • Алжир, 1986, изложба плакат и графичен дизайн. • Прага и Братислава, Чехословакия, 1985, изложба плакат. • Люксембург, 1981, изложба плакат. Участие в международните биеналета на плаката във Варшава, Бърно, Лахти, Листоуел и Мексико, както и в изложбите на българския плакат в Полша, Русия, Чехословакия, Куба, Холандия, Финландия, Федерална република Германия, Франция, САЩ, Венецуела, Мексико, Австрия и Япония.