
Борис Стефчев 1894-1983 живопис 03.02-22.02
3 февруари 2026 г.
<strong>Борис Стефчев (1894–1983) "Път от символизма към безкрайното море" живопис</strong> Настоящата изложба проследява творческия път на Борис Стефчев – един от значимите български художници на ХХ век, чиято дълга и последователна кариера преминава от символистичните търсения на ранните му години към силно философското и емоционално присъствие на морския пейзаж. Образованието си Стефчев получава при Цено Тодоров и Стефан Баджов, а по-късно продължава в Кралската академия за изящни изкуства във Виена, където се формира под влиянието на символизма и сецесиона. Още в началото на 20-те години критикът Гео Милев определя неговото изкуство като „монументално“ – характеристика, която остава водеща в цялото му творчество. Произведения като „Кентавърът“, „Ева“ и „Оплакване на Христос“ се нареждат сред най-ярките образци на българския символизъм. През 20-те и 30-те години художникът се включва в търсенията на родното изкуство, вдъхновен от българския пейзаж. Планините, горите и нивите около Рибарица, Вършец и София постепенно се освобождават от фигуративния елемент и се превръщат в обобщени, силно емоционални образи, в които цветът и формата носят вътрешно напрежение и духовна дълбочина. След 1927 г. морето се превръща в основна тема в творчеството на Стефчев. В своите пейзажи той постига внушително усещане за движение, материя и светлина. Лишени от човешко присъствие, тези пространства разкриват идеята за безкрайността, за реда и хармонията на Вселената и за мястото на човека в нея. С мощни вълни, наситени цветове и светлина, която сякаш извира от самата водна маса, Стефчев изгражда свят на динамика и равновесие. В платната без човешко присъствие морето се разгръща като универсален символ – място, където зрителят може да усети безкрайността и собственото си съществуване като част от нея. Изложбата включва също портрети и автопортрет, които разкриват вътрешния свят на художника, както и свидетелства за неговата работа в областта на скулптурата, витража, графиката и иконописта. Те допълват образа на един творец с дълбока духовност и постоянен стремеж към красотата. [foogallery id="30725"]