"Седем Стъпки" изложба на Минчо Тодоров

<h4><strong>Седем Стъпки</strong> <strong>изложба на Минчо Тодоров</strong> <strong>скулптура и рисунка</strong> <strong>22.10 - 10.11.2024</strong></h4> откриване: 22.10/вторник/ от 18 до 20 часа <iframe src="https://www.nuancegallery.bg/v-tour-38/index.html" width="100%" height="600" allowfullscreen="allowfullscreen"><span data-mce-type="bookmark" style="display: inline-block; width: 0px; overflow: hidden; line-height: 0;" class="mce_SELRES_start"></span></iframe> "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода" Преди 28 години, когато за първи път прочита "Ние Врабчетата", скулпторът Минчо Тодоров може би не е бил подготвен да разбере, доколко този цитат е ключов за живота на едно биологично същество, независимо как и при какви обстоятелства е протекъл. Оттогава, подсъзнателно, той живее подготвяйки срещата между собствените си произведения и текстовете на писателя Йордан Радичков. От една страна отговорността, а от друга – страховития респект, които чувства в себе си, го мотивират в решенията, затова връзката между двамата не е случайна. За Радичков животът е фундаментален документ за творчество, който присъства като опора във всеки един от текстовете му, затова само феноменологията може да обясни стилът му, чрез който всяка история е колкото реална – толкова и нереална, и колко силно е свързана с мястото, от което произхожда, неговите обитатели и цялата генеалогия на родословието им, като елементи от всеобщия пространствено-времеви континуум. Вероятно заради тези онтологически характеристики, критиците са го поставили в параметрите на магическия реализъм. Това, обаче не е достатъчно, за да бъде обяснено феноменологичното, което те съдържат, защото реалността е такава, каквато е, а ние, чрез емоциите си и придаваме някаква конкретна значимост, и в нея е заложена една перманентна необяснимост, поради която я определяме като магическа. Съдържанията, които носят, обясняват чистата връзка на изисканите синтетични конструкции, с които скулптора подхожда към всеки избран текст на писателя. Ясните и лаконични образи не са буквални интерпретации на текстове, а асоциативни ядра от синтезирани знаци, които визуализират смисъл, точно както и писателя определя ясно какво иска да каже, независимо дали една история е дълга или кратка. Композициите на изобразителните фрагменти въздействат като асамблажи от един мащабен пъзел, който е загубил реалистичната причинно-следствена последователност в реда си, но е изострил образната си яснота. Те не илюстрират мисловният наратив на писателя, а продължават неговата повествувателна словесност, трансформирайки времевата рамка в образно-пространствена. Качествата на тези авторски достижения не са формирани, заради радичковите текстове, а са ги намерили, защото са притежавали такива качества, и ключът, който свързва двамата е животът, като всеобща фундаментална екзистенциална истина. Точно заради настройките в разбирането на тази истина, този процес на специфична огледална взаимовръзка между двамата е истински естествен и дълбоко проникнат. Ивайло Аврамов [foogallery id="29518"] фотограф Начо Каменов -"Кубето" За автора: Минчо Тодоров е роден през 1989г. в София. - Магистърска степен, Специалност Скулптура, Форма и Движение в класа на доц. Цветослав Христов, Национална Художествена Академия, 2013 – 2015 - Бакалавърска степен, Специалност Скулптура в класа на доц. Цветослав Христов, Национална Художествена Академия, 2009 – 2013 - Средно специално образование, Специалност Xудожествена обработка на дърво в класа на Петър Недков, Средно Художествено Училище за Приложни Изкуства "Св. Лука", 2003 – 2008