"След татко" изложба на Марсия Реджина Костов 23-28 октомври 2018г.

27 октомври 2018 г.

[spb_boxed_content type="coloured" box_link_target="_self" padding_vertical="0" padding_horizontal="0" width="1/1" el_position="first last"] Марсия Реджина Костов "След татко" изложба живопис 23 -28 октомври 2018г. изложбата е част от програмата на седмицата на брзилската култура в София ****ENGLISH BELOW*** СЛЕД ТАТКО (СЛЕД КАТО ТАТКО СИ ОТИДЕ) Когато дойдох, той беше там и остана с мен до последния си час. Обичта му беше тиха, спокойна и сигурна, и дори когато ме мъмреше – и често имаше защо – аз се вслушвах в думите му и не се сърдих, защото му вярвах безкрайно. Баща ми доживя до дълбока старост; животът му не беше лек, но вярвам, надявам се, че беше все пак беше щастлив. Над мен обаче, когато той си отиде, падна черен дъжд . Татко беше бразилски индианец от народа на “Червените хълмове” и когато духът му отиде при тях, червените хълмове заплакаха. После сякаш земята пламна, а може би едва тогава забелязах, колко свирепо станало лятото: изпепелена гора, суховей, суша и даже юлската жега , която някога обичах бе довяла само пепел . Боях се, че тъмното идва и ще остави след себе си само диви първични духове и голите скелети на това, що наричаме свят. Не го исках, исках да се изтръгна от корени нагоре към слънцето . Исках дори в своите съмнения да виждам знамение , че не всичко свършва с бледия кон, че той носи не само смърт, защото има обич и покаяние и с тях дори духовете на минали дни идват при нас, по-добри и смирени . Ще си отиде ли болката? Едва ли. Но вярвам, че пак ще дойде зазоряване , лек бриз ще прогони дима след пожара и пурпурни вълни ще отмият пепелта. Животът ще продължи и пламенни шаферки ще поведат булката на огнена сватба . През май ще изгреят стените на стария град през май , а горе сред червените хълмове, гората и езерото ще се слеят, самодиви там ще танцуват до здрач и зимата, която татко не видя ще бъде светла . Биография на автора: Марсия Реджина Костов е бразилка, родена на 10 ноември 1954 г. в град Бело Оризонте, щат Минас Джераис. Тя израства в семейство на занаятчии и нейните родители, Франциаско Солано Коста и Зилда Джулиана Коста, създават за нея свят на изкуство и традиции. През седемдесетте, тя завършва Изящни изкуства в Училището за изящни изкуства Гуиниард към Държавния университет на Минас Джераис. Учила е при бележити бразилски художници, като Йара Тупинамба и Орора Бисот. В този период участва в студентски изложби. Обстоятелствата след това я принуждават да замине за Ню Йорк, където са родени двете деца, Марлос Коста Сантос и Джули Зилда Коста Сантос. Там работи 20 години като барман и след като през 1996 г. се омъжва за българин, заживява в Ню Йорк и в София.През годините участва активно в културния живот на бразилските имигранти в Ню Йорк, организира и успешно реализира различни събития. Десет години работи като координатор на конкурса “Мис Бразилия – САЩ” и е член на журито на големия финал на конкурса през 2006 г. в Маями. Организира редица традиционни празненства, като “Карнавал” и “Хелоуин”, години наред сътрудничи за провеждането на големия фестивал “Ден на Бразилия” в Ню Йорк. Активно участва в “Групата за културни събития” провеждани в парка “Флъшинг Медоуз”.Честите й посещения в България водят до развитието на културни и социални връзки с българската и бразилска общности в София. Смъртта на баща й през юни 2017 г. бележи нов етап в развитието на жизнения й мироглед, води я до непреодолима вътрешна необходимост, да възобнови творческата си работа на художник. Така, че тя започва отново “да тъче платното” на духовни и артистични връзки в ателието си на бул. “Раковски” в София. Платна за тази изложба са едновременно начало, но и растеж (духовен, творчески) или възраждане. Те отразяват жизнената история на Марсия Костов, в която тя излива душата си в картини, и превръща чувствата си в поезия, изкуство и възхвала.   <a href="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/26-самодиви.jpg"><img class="alignnone size-medium wp-image-21925" src="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/26-самодиви-300x225.jpg" alt="" width="300" height="225" /></a><a href="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/15-кон-блед.jpg"><img class="alignnone size-medium wp-image-21926" src="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/15-кон-блед-300x251.jpg" alt="" width="300" height="251" /></a><a href="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/10-огнени-духове.jpg"><img class="alignnone size-medium wp-image-21928" src="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/10-огнени-духове-300x249.jpg" alt="" width="300" height="249" /></a><a href="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/01-черен-дъжд.jpg"><img class="alignnone size-medium wp-image-21929" src="https://www.nuancegallery.bg/wp-content/uploads/2018/10/01-черен-дъжд-300x248.jpg" alt="" width="300" height="248" /></a> AFTER FATHER (AFTER FATHER WENT AWAY) When I came in he was there and he stayed with me till his last hour. His love was quite, calm and secure, and even when he scolded me – and there was often why – I listened to his words and did not resent it, for my trust in him had no bounds. My father lived until old age; his life was not easy, but I trust, I hope, he was happy after all. When he was gone, however, black rain fell over me. Father was a native from the Red Hills people, and when his spirit went there, the red hills cried . Then it seemed the whole earth went on fire, or maybe it was only then I realized how fierce Summer had become: singed forest , scorching wind , drought ; and even the July heat I once loved has brought nothing but ashes . I feared darkness was coming and it would leave behind only primordial ghosts , and the desolate hulks of what we used to call World. I did not want it; I wanted to brake away toward the sun , roots and all. Even in my doubts I wanted to see an omen that not everything would end with the pale horse coming; that it would bring not only death because there is love and repentance , and with them even the ghosts of days past would come back more kind and contrite . Will the pain go away? I doubt it. But I trust dawn will come again, light breeze will scatter the smoke after the fire , and purple waves will wash away the cinders. Life will continue and bridesmaids will lead the bride то a fire wedding . The walls of the old city will rise in May , and up in the red hills the forest will merge with the lake, forest maids will dance till dusk and the Winter that father did not see will be bright . Marcia Kostov | BIOGRAPHY Born in a family of artisans, her parents, Francisco Solano Costa and Zilda Juliana Costa created for her an environment full of arts and craft. Daughter of artisans, her parents Francisco Solano Costa and Zilda Maria Juliana Costa constantly provided her with an environment full of arts and crafts. During the seventies, Marcia graduated in Fine Arts from the Guignard School of Fine Arts at the State University of Minas Gerais. She studied under the renown Brazilian artists Iara Tupinamba and Aurora Bissot, among others. At the time, she took part in student’s exhibitions, but later circumstances forced her to move to New York, where her two children, Marlos Costa Santos and Julie Zilda Costa Santos were born. In New York, Marcia worked as a bartender for 20 years until she married a Bulgarian in 1996 and started alternating their residence between New York and Sofia. For years, Marcia was part of the cultural life of Brazilian immigrants in New York organizing events and supporting their achievements. For almost 10 years she was Coordinator for the Miss Brazil – USA Contest and was a member of the jury for its finale in 2006 in Miami. She organized several traditional fests such as Carnival and Hallowing and contributed for years to the organization of Brazil’s Festival in New York. She also participated in the group of organizers of cultural events in Flushing Meadows Park. Frequent visits to Bulgaria led to the development of cultural and social ties with Bulgaria and the Brazilian community in Sofia. The death of her father in June 2017 marked a new stage in her existential development and urged her to resume her painting. Thus, she weaves again the tissue of new spiritual and artistic bonds working in her studio at Rakovski Street in Sofia. The canvases, which form this exhibition, are therefore a debut, but also a rebirth and growth, as well as a life story in which Marcia pours her soul into paintings and turns her feelings into poetry, art and tribute. [/spb_boxed_content]