"Далеч оттук..." изложба на Димитър Петров

<iframe src="https://www.nuancegallery.bg/v-tour-5/index.html" width="100%" height="600" allowfullscreen="allowfullscreen"><span data-mce-type="bookmark" style="display: inline-block; width: 0px; overflow: hidden; line-height: 0;" class="mce_SELRES_start"></span></iframe> Димитър Петров "Далеч оттук..." живопис 1 - 19 март 2022 г. вернисаж: 1 март от 17 до 20 часа Изложбата “Далеч оттук…” е една среща с последните творчески изследвания върху отношението и любовта на Димитър Петров към природата. Сред експонираните картини попадате в свят на чиста благодарност към живота.Всяка картина е преживяване, портрет на емоция и вълнения, израз на собствения глас и усещане за неповторимост на живота в различните му изменения. Живописта му е поглед към натурата, но не да се отрази буквално, а да се употреби като повод в произведение, което трепти на честотата на емоцията между цветове и форми. Своеобразните композиции между абстрактно и конкретно често пъти са огледален образ на самия автор и вътрешно единение с природното многообразие. Моментът в който е възможно да се излезе извън мисловните конструкции и да се надникне отвъд формата, да надхвърли пределите на логичното и да разкрие една духовна същност, която е трудна и неизразима с думи. [foogallery id="25956"] &nbsp; Димитър Петров е роден на 18 април 1969 г.в Кюстендил. Завършва Художествена гимназия за изящни изкуства град София през 1988г. През 1996г. завършва Национална Художествена Академия, специалност “Стенопис”. Член на Съюза на българските художници от 1995г. Прави едногодишен творчески престой в Индия през 2000 г. Печели национален конкурс за творческа специализация в Cite International des Arts, Париж Франция през 2010г. Участва в над 100 общи и самостоятелни изложби в страната и чужбина. Носител е на редица награди сред който: Награда за живопис от национална изложба "Лудогорие"  2019г. Награда за живопис от Национална изложба - Бианале ”Приятели на морето” Бургас през 2012 г. Награда за живопис - Балканско квардинале на живописта, Стара Загора, 2004 г. Първа награда - национален конкурс за произведение на изкуството върху стена, София 2001 г. Награда на “Център за изкуства Сорус” за млад автор от Международното трианале на живописта, София 1995г. Многократно е носител на наградата за живопис ”Струма”, както и много други. Картини на Димитър Петров са притежание на Художествена галерия Кюстендил, Художествена галерия Бургас, Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия Разград, както и на колекции в Европа, Азия и Северна Америка. *** &nbsp; <span class="Apple-converted-space"> </span>Димитър Петров е от онова поколение български живописци, което поставя наново и остро въпроса за индивидуалността, за целите на творчеството, за същността на изкуството, за начините на предаване на посланието и за принципите на културната комуникация днес. Ако трябва да се скрием зад някакво най-общо определение, той е абстракционист, но често поставя в картините си фигуративни или антропоморфни символи, които отвеждат към разказа. У нас е прието да се нарича тази тенденция, която художникът изповядва, „български информел” и аз смятам, че това е доста точна дефиниция.<span class="Apple-converted-space"> </span> Роден през 1969, Димитър Петров навлиза в нашето изкуство преди трийсетина години. Това е периодът, когато процесите в изкуството ни са особено динамични и дискусията в живописта е отворила перспективи към много посоки. Още в началото художникът се определя към абстракцията и към един тип живопис, която е по своему сетивна. Именно в това се състои утопията на тази живопис, която цели създаването на един красив и забулен в много догадки изобразителен свят. Може да се каже, че той прибавя нови фрази към една школа, която наричаме „кюстендилска” и която е плуралистична и същевременно българска и модернистична още от началото на 20-ти век. Неговият индивидуализъм го определя към богата фактура на живописта, към многослойно изграждане на картинната тъкан, към изявата на занаята и към активна цветност. Става въпрос за цвят, който е самостоен, а не за цветност като един вид колоритна хармония.<span class="Apple-converted-space"> </span> Димитър Петров е артист, който работи и се развива в сложна социокултурна ситуация. В последните години нашето изкуство се колебае между експеримента и занаята, между почтения търговски успех и недотам почтен флирт със съвременните форми, между украшателство и съдържателност. В тази драматична ситуация Димитър Петров намира своето място често в голямоформатни, трудни за комуникация творби, които все пак притежават качеството на красивост, за да бъдат<span class="Apple-converted-space"> </span>привлекателни и да изискват бързо четене – такива са характеристиките на една голяма част от съвременната живопис. Неговите творби са изградени с наслагване и комбиниране на фактури, които сякаш приканват към докосване и търсене на смисъла в плановете на живописта. Понякога той допълва разнообразието на цветови стойности с активността на пространства, които имат ефекта на мазилка; друг път той престъргва многопластовото наслагване, за да могат всички слоеве да прозират и да ни отвеждат в своеобразна амфилада в дълбочина, към началните мотиви на автора. По този начин той се стреми да прави зрителя съучастник и дори участник в една живопис, която мащабно е съизмерима с чувствителния човешки поглед.<span class="Apple-converted-space"> </span> Димитър Петров често използва гами, базирани върху охрата, умбрата, сиената и пр. земни комбинации, които разнообразява със студени акценти. Друг път синьо-зелените му решения са противопоставени на топли акценти. Във всички случаи обаче не толкова цветът е в центъра на неговите интереси, а актуалността и силата на колоритното решение. Тази констатация малко трудно се съпоставя с привързаността към традицията, която е характерна за Димитър Петров, но тя именно изгражда неговото лице. Точно затова картините му представляват своеобразни отворени врати към един свят, който може да поеме в себе си най-различен тип зрител: умозрителен и инстиктивен, мисловен и сетивен, поетичен и повествувателен. В това се състои универсалността на тази живопис, нейната отвореност към съвремието, нейната актуалност и съдържателност.<span class="Apple-converted-space"> </span> Всяка една творческа манифестация поставя въпроса за развитието, за своята етапност, както и за футуризма на личното творчество. В един по-ранен период авторът имаше цикъл, който бе наречен „Объркани сънища”. Аз винаги съм се съмнявал в наименованията на абстрактната образност. Сега обаче си мисля, че едно заглавие, насочено към понятието за илюзия, е особено подходящо за работите на Димитър Петров. Защото основният патос на тази живопис от началото й до днес, а вероятно и в бъдеще е красивата илюзия да създаде една хармония, която да подскаже възможността за хармоничност и на реалния живот.<span class="Apple-converted-space"> </span> Димитър Грозданов<span class="Apple-converted-space"> </span>