Текста на проф. Станислав Памукчиев за Георги Славов

Артистичен морал и духовна аристократичност

Георги Славов живя и твори в действителност и време, изпълнени с драматични поврати, смяна на модели, авторитети, доморасли критерии, враждебна  социална среда. В противоречивостта на тази социокултурна ситуация Георги Славов, някак отстранено и освободено от идеологически и пазарни конюнктури и конформизъм, в продължение на десетилетия честно, съсредоточено,  последователно разкрива трепета на своята артистична дарба, следва порива на  предопределението си на художник.

От дистанцията на времето траекторията на неговото човешко и творческо живеене ясно очерта стъпките на съзряване, етапите в търсенето на автентичен, лично преживян, вътрешно мотивиран артистичен израз. Навлизайки и усвоявайки закономерностите на пластическия строеж на, картинното пространство, Георги Славов през 70-те и 80-те години прави фигурална живопис. Портрети, композиции и пейзажи с деликатни, лирични - състояния, с чувствителна мека форма, с изтънчен колорит.

Вътрешно обзет от скритата мистична сила на пластическата вибрация, Георги Славов естествено, закономерно навлезе в многомерността на крайно  абстрахирани артикулации. В 90-те години търсенията на художника са  абстрактната живопис, с разкриване на самостойната естетическа активност на чисто формалните компоненти на пластическия израз. Тези картини са спонтанно преживяване на живописния звук, вибрация, интонация. Инспирирани от природни мотиви или състояния, освободени от конкретността на сюжетна определеност, те  извеждат стойността на чисто емоционалното, духовно внушение на образа.

Пречистени, светли хармонии, притихнали, лирично-меланхолични, картините в на художника са проекция на неговата поетична нагласа, на духовно движение: пренасяне зад видимите очертания, в търсене на хоризонт зад пределното и в  крайното. В своето творческо развитие Георги Славов самотно, целенасочено достигна до границите на визуалното обозначение. Последните жестово -абстрактни рисунки в _ на художника са крайно лаконични артистични актове - дълбинен синтез на - емоционално -психичните, духовни и интелектуални проекции на личността. Синтез : на индивидуално преживяна артистична опитност, на чувствителна, вътрешно съсредоточена саморефлексия, на честен и откровен монолог за личностното : вграждане в измеренията и екзалтацията на творческия акт.

Отстояваният естетически аскетизъм е премахнал всяка фигурална и- описателност и различимост, за да изведе абсолюта на импулс, който изразява дълбинните структури на цялостната личност. Импулс, който сублимира в акта на : един-единствен удар, движение на ръката с рисунъчния материал върху хартията.

Акт, който ритуализира действието, психомоторният жест, придава особена вътрешно интимна, сакрална стойност на оставената следа, драска. Черти, точки, линии, следи, проекции на емоционално-психична вибрация, на духовно движение. Крайна редукция, пълно отказване от изобразителност, вживяване в спонтанността и уникалността на жеста, на автоматично писмо, запис на свръхкомпресията на цялостното биологично, емоционално и духовно живеене. Линията е престанала да бъде очертание, контур на видима форма, а постига силата на иманентен, вътрешно динамичен актив на визуално изразяване. Рисунки, които извеждат и доказват условността и самостойността на линията като експресия на сетивно - психически пластичен еквивалент. Последните творчески експерименти на Георги Славов, са по-скоро психограми, които се обогатяват и неуловимо коригират от естетическа мярка, създадена и натрупана от артистичен опит.     Тези драски - безкрайни спирали, ритмично повтарящи се и завихрящи се, събират спонтанността, жизнената сила и уникалност на "детското" рисуване с една висока артистична норма. Така рисунките постигат многопластовост, символна и философска дълбочина, докосват        и разкриват естетически универсалии. Творческите търсения на Георги Славов, се отнасят към философията на жестово-абстрактния експресионизъм, преживян екзалтирано от света на изкуството като крайна свобода и постигане на абсолют. В нашата художествена практика и теория до немного отдавна това се схващаше като безсмислен формализъм, който не само че не се разбираше, но се преследваше или отминаваше с ирония като нещо несъстоятелно. Днес естетическото късогледство, надявам се, е преодоляно, и от дистанцията на времето, самотното бродене, търсене на пътя, творческите усилия и прозрения на Георги Славов придобиват особена стойност. Стойността на артистичен морал и човешко достойнство, на изтънчена поетична чувствителност и духовна аристократичност.

Проф. Станислав Памукчиев