Наградените от конкурса: "Миналото.Начин на употреба"

I награда Трендафила Трендафилова “Минало-бъдещо време” 100х80 см. акрил/платно

“Минало-бъдещо време” ...Информационните технологии във времето на минало и бъдеще, трансформацията на вид медия в друга . Стартираният телефон с определения надпис асоциира едни смесени чувства на едно ново начало, начало с позитивен развой или начало на един нов вид обреченост и застой.

.

II награда Силвия Богоева "Отражения" 150х100см. хартиен принт, маслени бои върху платно, лят бетон

Силвия Богоева разглежда социалистическата монументална архитектура през погледа на настъпващото бъдеще. Паметникът на Българо - Съветската дружба се извисява над Варненския хоризонт от 1978г. и за отминалите 4 десетилетия, бетоновият гигант се трансформира от важен символ на тогавашната власт в обруган динозавър на една забравена епоха. Днес варненци ползват дългото стълбище пред паметника за спорт, а от нерегламентиран вход посветените се качват на тераса, горе на върха, откъдето се разкрива най-мащабната гледка над крайморският град. Построен да прилича на кораб, монументът е неизменно свързан с водата, тъй както и самият град. 20 метровите бетонови фигури са вечно загледани към синята бездна, която разбива своите вълни едва на няколкостотин метра. Днес, във време на реално настъпващи климатични промени, си представяме с тревога романтичната среща на камъка и морето. И въпреки, че работата “Отражения”, не цели да бъде апокалиптично предсказание, пренасянето на монументалната грамада сред водата ни отправя напред във времето. За изобразяването на самият паметник, Богоева ползва фотография на Никола Михов от неговото известно фото изследване на българската социалистическа монументалистика “Forget your past” (“Жанет” 2012г.). Ползването на изображение за колаж е напълно преднамерено. От една страна, хартията придава специфична материалност, която бидейки и фотографски точна, усилва усещането за пренасянето на паметника насред водите. Такава е и функцията на рамка, която е от лят бетон, като самият паметника, и тежи 35 кг. В по-дълбок план, употребата на колаж в композицията позволява на двете подобни, но все пак различни изображения - хартиеният паметник и неговото водно отражение, да си общуват. Да се сравняват. Заигравката с различните материалности допълва тази интеракция. От друга страна Богоева си признава, че паметниците вече са преизобразени. Няма нужда да бъдат наново пресъздавани. Със своя мащаб, а днес - и с новопридобита екзотичност, те достатъчно ярко присъстват в нашия визуалният свят. Кулминационното съсредоточаване на работата е в отражението на паметника. Това, което авторът вижда от него. Това, което може да види, през призмата на течащото време. По този начин Богоева поставя въпроса за паметника не като обект, а като процес. Еволюцията на културният му живот, неговите многолики значения, които се променят в хода на времето и в очите на различни генерации. Всъщност паметника остава един и същ само от гледна точка на морето, което вероятно не се вълнува от политически теми. За нас простосмъртните, остава само да сглобяваме картинки от отраженията, преплетени от собствените ни вълнения и понесени от по-силните течения на истинския живот. Чисто фигурално, отражението не е само метафора за културните възприятия и пресъздавания, но е и експеримент с визуалните параметри на паметника. Отново преднамерено, отражението на паметника не е физически “правилно”, понеже рефлектираният образ е тончо толкова голям колкото и оригинала. В реални условия, в зависимост о гледната точка, формата във водите би била разтеглена и разкривена. Богоева я повтаря симетрично. Като акт на съхранение. Но също и като визуален експеримент с предизвикателната геометрия на паметника, и изобщо този жанр соц монументи. Тяхната абстрактна футуристична симетрия позволява да бъдат калейдоскопизирани по най-разнообразни начини, като общата геометрична хармония не се нарушава. “Отражения” е началото на цяла серия работи посветени на социалистическа монументалистика и начините, по които тя се възприема във времето. Като основен стилистичен език на тази серия ще бъдат различните способи за отражения, както и ползването на разнородни медиуми за постигане на противопоставянето на реалния обект и неговия символичен живот. текст: Ралица Константинова

III награда Мариана Манева " Ежедневие" 115х30х50 см. дъб, метал, дървени дибли

"Ежедневие" е олицетворение на "големите" възможности на големия град, които привличат все повече млади хора. На пръв поглед всичко е розово, но забързаното ежедневие и рутината могат да "смелят" и най-големите мечти.