Анна Хен – Йосифова

(16 юни 1872, Халберщадт, Долна Саксония – 3 януари 1931, София)

Забравената днес художничка Анна Хен – Йосифова е със значителен принос към българското изящно изкуство и култура.  Тя е първата жена художничка, получила широко обществено и професионално признание, с трайно присъствие в българския художествен живот през първата половина на ХХ век.

Родена на 16 юни 1872 г., в Халберщадт, Долна Саксония, тя е потомка на известни в Брауншвайг родове, от които излизат видни представители на немската литература.  Младата Хен е възпитаничка на реномираното Художествено-индустриално училище в Брауншвайг (днес Художествена академия), което й дава много добра подготовка в областта на декоративното изкуство. Продължава образованието си и специализира в Холандия  изкуството да изобразява натюрморти с цветя. По това време рисуването на цветя е предимно салонно, дамско изкуство, но то е характерно и за по-старите холандски традиции.

Анна Хен - Йосифова участва успешно в престижни немски изложби – Елберфелд, Брауншвайг, Кемниц, Дрезден. Членува в Съюза на немските художествени дружества, Мюнхенския съюз на художниците, Дружествата на изкуствата в Анхалт-Десау.

В България Анна Хен идва през 1900 г., вследствие на брака си с Петър Йосифов, първият българин, завършил елитния Технически университет в Брауншвайг. Приета с въодушевление от българския културен елит, Анна Хен работи в жанра на масления и акварелния флорален натюрморт, владее скрупульозни техники за декорация на дърво, керамика и тъкани – интарзия, пирогравюра, лакове, резба, емайли и пр.

Тук тя става член на модерното дружество “Съвременно изкуство” и участва в множество изложби у нас и извън страната – Лиеж (1905), София (1906), Белград (1908) ), Мюнхен (1909), Венеция (1910), Загреб (1912) и други, където получава престижни награди. През 1907 г. участва в групова изложба в София  заедно с Никола Михайлов, Петър Морозов и Гошка Дацов.

Месец след откриването на първата си самостоятелна изложба, Анна Хен умира в София на 3 януари 1931 г.

Приживе е наградена с орден за граждански заслуги «Дамски кръст – ІІІ ст. с корона» (1923), с грамоти и почети дипломи.

Сред ученичките й са княгините Евдокия и Надежда. Тя е "любима художница" на Царица Елеонора, съратник в нейните благотворителни акции, и изпълнител на редица художествени поръчки на Двореца.